Източник
-
есте́ствен -
1. Който е от природата (от земната повърхност, климат, животински и растителен свят и други); природен, натурален.
Естествени богатства.
Естествен воден път.
Естествен спътник на Земята.
-
2. Който се извършва по законите на природата, без външна намеса.
Естествена смърт.
Естествен цвят на кожата.
-
3. Нормален, обоснован от самия ход на развитието.
Естествен път на развитие.
-
4. Обикновен, обичаен, непринуден.
Естествен живот.
Естествена поза.
Естествена обстановка.
естествено
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | естествен | естествена | естествено | естествени |
| членувана | естествения | естествената | естественото | естествените |
| с пълен член | естественият | — | — | — |