свобо́ден

1. Който има свобода; независим.

Свободен народ.

2. Който не е забраняван или ограничаван.

Свободна мисъл.

3. Който се извършва леко, без пречки.

Свободни движения.

4. Непринуден, без задръжки.

Свободно поведение.

5. Който е на свобода, не е затворен.

Присъдата му изтече преди два дни, вече е свободен.

6. Който не е ангажиран с работа.

Свободна ли си тази вечер?
Свободно време.

7. Който не е зает или запълнен.

В салона няма свободни места.

8. Който е широк, не прилепва плътно.

Свободно облекло.

9. Който не е в сърдечни или брачни връзки.

Свободна жена.

10. (специално) В химията — който не е в свързано състояние с други елементи.

Свободен електрон.

свободь старобългарски свобо́ден

ст.-бълг. свободь, виж свобода.

Вход свободен

Вход без заплащане за билет.

Свободна цена

(специално) Цена, която се определя от съотношението между предлагане и търсене.

Свободна професия

Професия, при която възнаграждение се получава след извършване на някаква работа, а не под формата на заплата.

Свободен стих

(специално) Стих, при който не се спазват ритмическите закономерности на класическото стихосложение.

Свободно!

(специално) Военна команда, с която се отменя командата мирно.

Свободен сте!

Можете да вървите, не сте нужен повече.

Свободен университет

Университет, който е на самоиздръжка, не получава държавна субсидия; частен университет.

свободно — наречие Той говори свободно четири езика.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свободен свободна свободно свободни
членувана свободния свободната свободното свободните
с пълен член свободният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне сво-бо-ден
  • форми свободна, свободно, мн. свободни
Източници