Източник
-
гла́дък -
1. Който е с равна повърхност, без грапавини.
-
2. (преносно) Лек, плавен.
Гладка реч.
гладко
— наречие
Събранието мина гладко.
гладкост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | гладък | гладка | гладко | гладки |
| членувана | гладкия | гладката | гладкото | гладките |
| с пълен член | гладкият | — | — | — |