1.

ра́вен

1. По който няма издатини и вдлъбнатини.

Равна повърхност.

2. Водоравен, прав.

Равен път.

3. Еднакъв с друг по размери, стойност, тежина, значение и други.

Равни величини.
Говоря като с равен.

4. (преносно) Равномерен, монотонен.

Равно бръмчене на мотора.

*orvьnъ праславянски ра́вен

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана равен равна равно равни
членувана равния равната равното равните
с пълен член равният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ра-вен
  • форми равна, равно, мн. равни
Източници

2.

раве́н

Растение с широки къдрави листа и гроздовидни съцветия.

  • съществително име, мъжки род
  • форми само ед.
Източник