Източник
-
еднообра́зен -
Винаги или навсякъде един и същ.
Еднообразна обстановка.
Еднообразен живот.
Еднообразна музика.
еднообразно
— наречие
еднообразие
— съществително име
Еднообразието на дните я убиваше.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | еднообразен | еднообразна | еднообразно | еднообразни |
| членувана | еднообразния | еднообразната | еднообразното | еднообразните |
| с пълен член | еднообразният | — | — | — |