Източник
-
ску́чен -
1. Който подтиква към скука, предизвиква скука; досаден, отегчителен, безинтересен.
Скучна книга.
Скучен човек.
-
2. В който има само скука, през който се скучае.
Скучен ден.
Скучен разговор.
Скучно ми е
Обхванат съм от скука.
скучно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | скучен | скучна | скучно | скучни |
| членувана | скучния | скучната | скучното | скучните |
| с пълен член | скучният | — | — | — |