моното́нен

1. Който е с еднакъв, равен тон.

Монотонна песен.

2. (преносно) Еднообразен, еднакъв, скучен, досаден.

Монотонен пейзаж.
монотонност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана монотонен монотонна монотонно монотонни
членувана монотонния монотонната монотонното монотонните
с пълен член монотонният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне мо-но-то-нен
  • форми моното́нна, моното́нно, мн. моното́нни
Източник