Източник
-
бъбри́в -
Който обича много да говори; словоохотлив, приказлив.
Бъбрив човек.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | бъбрив | бъбрива | бъбриво | бъбриви |
| членувана | бъбривия | бъбривата | бъбривото | бъбривите |
| с пълен член | бъбривият | — | — | — |