1.

лек

1. Лечение; средство за избавяне от нещо.

Лекът на тази болест е почивката.
Може би в тази болница ще има лек за болестта му.
Намирам лек.
Виждам лек.
Търся лек.

2. Лечебно средство, лекарство.

Аспиринът е лек за много болки.

*lěkъ праславянски лѣкъ през старобългарски лек

Праславянската дума е заета от готски.

единствено число множествено число
нечленувана лек лекове
членувана лека лековете
с пълен член лекът —
бройна форма лека
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне лек
  • форми лекъ́т, лека́, мн. лекове́, (два) ле́ка
Източници

2.

лек

1. Който тежи малко.

Лека чанта.
Лек багаж.

2. Който е тънък, ефирен.

Леки дрехи.
Леки облачета.
Лек вятър.
Лека руменина.

3. Който се извършва без големи усилия, лесен.

Лека работа.
Лека задача.
Леко забогатяване.

4. (преносно) Който е малък, незначителен, който лесно минава.

Лека рана.
Лека повреда.
Лека пукнатина.
Лека болест.

5. (преносно) Който е пъргав, бърз.

Лек човек.
Лека походка.

6. (преносно) Който не отговаря на изискванията на морала.

Леки нрави.
Лека жена.

7. Който няма тежко въоръжение.

Лека артилерия.

*lьgъkъ праславянски лек

От изчезнало *lьgъ (мек) с наставката -ък.

Имам лека ръка

Работя сръчно, бързо, резултатно.

Имам лека ръка

Мога да поставя добро начало на някаква работа.

Лека кола

Автомобил за няколко пътници.

Лека нощ

Пожелание за спокойна нощ.

  • прилагателно име
  • форми ле́ка, ле́ко, мн. ле́ки
Източници