доброво́лен

1. Който върши нещо по своя воля, без принуда.

Доброволен помощник.

2. Който става без принуда, според свободната воля на тези, които го извършват.

Доброволен труд.
Доброволни помощи.
доброволност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана доброволен доброволна доброволно доброволни
членувана доброволния доброволната доброволното доброволните
с пълен член доброволният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне доб-ро-во-лен
  • форми доброво́лна, доброво́лно, мн. доброво́лни
Източник