Източник
-
доброво́лен -
1. Който върши нещо по своя воля, без принуда.
Доброволен помощник.
-
2. Който става без принуда, според свободната воля на тези, които го извършват.
Доброволен труд.
Доброволни помощи.
доброволност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | доброволен | доброволна | доброволно | доброволни |
| членувана | доброволния | доброволната | доброволното | доброволните |
| с пълен член | доброволният | — | — | — |