развъ́ржа
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице развържа развържем
второ лице развържеш развържете
трето лице развърже развържат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице развързах развързахме
второ лице развърза развързахте
трето лице развърза развързаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице развържех развържехме
второ лице развържеше развържехте
трето лице развържеше развържеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
развържи развържете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развързал развързала развързало развързали
членувана развързалия развързалата развързалото развързалите
с пълен член развързалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развържел развържела развържело развържели
членувана развържелия развържелата развържелото развържелите
с пълен член развържелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана развързан развързана развързано развързани
членувана развързания развързаната развързаното развързаните
с пълен член развързаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне раз-вър-жа
  • форми развържеш, мин. св. развързах, мин. прич. развързал, св.
Източник