тра́ен

1. Който е продължителен, неизменен, издръжлив.

Траен мир.

2. Който е издръжлив, здрав, който не се разваля.

Трайни продукти.
Трайни консерви.

3. Който е незаличим или неизличим.

Трайни спомени.
Трайни знания.
Трайно увреждане.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана траен трайна трайно трайни
членувана трайния трайната трайното трайните
с пълен член трайният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне тра-ен
  • форми тра́йна, тра́йно, мн. тра́йни
Източник