устойчи́в

1. Който стои здраво, твърдо, не се клати, не се колебае.

Устойчиви основи.
Устойчива конструкция.
Устойчиви възгледи.

2. Който е издръжлив (на тежки условия); жизнеспособен.

Устойчиви на студ сортове.
Устойчиви традиции.
устойчивост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана устойчив устойчива устойчиво устойчиви
членувана устойчивия устойчивата устойчивото устойчивите
с пълен член устойчивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ус-той-чив
  • форми устойчи́ва, устойчи́во, мн. устойчи́ви
Източник