Източник
-
устойчи́в -
1. Който стои здраво, твърдо, не се клати, не се колебае.
Устойчиви основи.
Устойчива конструкция.
Устойчиви възгледи.
-
2. Който е издръжлив (на тежки условия); жизнеспособен.
Устойчиви на студ сортове.
Устойчиви традиции.
устойчивост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | устойчив | устойчива | устойчиво | устойчиви |
| членувана | устойчивия | устойчивата | устойчивото | устойчивите |
| с пълен член | устойчивият | — | — | — |