баланси́рам

1. Запазвам или поддържам равновесие при неустойчиво положение.

2. (какво) Уравновесявам; привеждам в равновесие.

балансиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице балансирам балансираме
второ лице балансираш балансирате
трето лице балансира балансират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице балансирах балансирахме
второ лице балансира балансирахте
трето лице балансира балансираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице балансирах балансирахме
второ лице балансираше балансирахте
трето лице балансираше балансираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
балансирай балансирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана балансирал балансирала балансирало балансирали
членувана балансиралия балансиралата балансиралото балансиралите
с пълен член балансиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана балансирал балансирала балансирало балансирали
членувана балансиралия балансиралата балансиралото балансиралите
с пълен член балансиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана балансиран балансирана балансирано балансирани
членувана балансирания балансираната балансираното балансираните
с пълен член балансираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана балансиращ балансираща балансиращо балансиращи
членувана балансиращия балансиращата балансиращото балансиращите
с пълен член балансиращият — — —
Деепричастие
балансирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ба-лан-си-рам
  • форми баланси́раш, несв. и св.
Източник