уве́рен

1. Който вярва в нещо; убеден, сигурен.

Уверен в добрия край.
Уверен е, че ще успее.

2. Който съдържа и/или изразява вяра, сигурност, твърдост.

Уверен глас.
Уверени стъпки.
Уверен поглед.
уверено — наречие Вървя уверено.
увереност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана уверен уверена уверено уверени
членувана уверения уверената увереното уверените
с пълен член увереният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне уве-рен
  • форми уве́рена, уве́рено, мн. уве́рени
Източник