Източник
-
уве́рен -
1. Който вярва в нещо; убеден, сигурен.
Уверен в добрия край.
Уверен е, че ще успее.
-
2. Който съдържа и/или изразява вяра, сигурност, твърдост.
Уверен глас.
Уверени стъпки.
Уверен поглед.
уверено
— наречие
Вървя уверено.
увереност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | уверен | уверена | уверено | уверени |
| членувана | уверения | уверената | увереното | уверените |
| с пълен член | увереният | — | — | — |