Източник
-
убеде́н -
1. Който е твърдо уверен, сигурен в нещо.
Убеден е, че трябва да следва право.
-
2. Който е твърд, непоколебим в отстояване на позиции или принципи.
Убеден демократ.
Убеден комунист.
- уверен
- твърдо убеден
- положителен
- сигурен
- определен
- решен
убедено
— наречие
убеденост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | убеден | убедена | убедено | убедени |
| членувана | убедения | убедената | убеденото | убедените |
| с пълен член | убеденият | — | — | — |