строг

1. Който е с големи изисквания; взискателен.

Строг човек.
Строго наблюдение.

2. Който не позволява волности, лекомислие; сериозен, хладен, студен, суров.

Имам строги родители.
Строг морал.

3. Който е проява на сериозност.

Строг поглед.

4. Който не допуска отклонения, който е спазван точно.

Строго разписание.
Строг режим.
Строга диета.

5. Който не допуска снизхождение; тежък, жесток.

Строги мерки.
Строго наказание.

6. (преносно) Който не е претрупан; прост, изчистен.

Строго подреждане.
Строго обзавеждане.
Строго облекло.
строго — наречие
строгост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана строг строга строго строги
членувана строгия строгата строгото строгите
с пълен член строгият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне строг
  • форми стро́га, стро́го, мн. стро́ги
Източник