Източник
-
строг -
1. Който е с големи изисквания; взискателен.
Строг човек.
Строго наблюдение.
-
2. Който не позволява волности, лекомислие; сериозен, хладен, студен, суров.
Имам строги родители.
Строг морал.
-
3. Който е проява на сериозност.
Строг поглед.
-
4. Който не допуска отклонения, който е спазван точно.
Строго разписание.
Строг режим.
Строга диета.
-
5. Който не допуска снизхождение; тежък, жесток.
Строги мерки.
Строго наказание.
-
6. (преносно) Който не е претрупан; прост, изчистен.
Строго подреждане.
Строго обзавеждане.
Строго облекло.
- отблъскващ
- заплашителен
- заканителен
- страшен
- внушаващ страх
- мрачен
- неприветлив
- противен
строго
— наречие
строгост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | строг | строга | строго | строги |
| членувана | строгия | строгата | строгото | строгите |
| с пълен член | строгият | — | — | — |