Източник
-
наму́сен -
Който е смръщил чело, устни, лице в израз на недоволство; сърдит, навъсен.
намусеност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | намусен | намусена | намусено | намусени |
| членувана | намусения | намусената | намусеното | намусените |
| с пълен член | намусеният | — | — | — |