1.

ки́сел

1. Който има вкус на лимон.

Кисел плод.
Кисела супа.

2. Който е придобил такъв вкус вследствие на консервиране или ферментация.

Кисело зеле.
Кисели чушки.
Кисело вино.

3. (преносно, разговорно) Който е в лошо настроение или изразява лошо настроение, раздразнение.

Сутрин е много кисел, защото не си доспива.
Защо ми правиш такива кисели физиономии?

4. (специално) В химията — който е от киселина или в който се съдържат киселини или техни соли.

Кисел натриев карбонат.
Кисели почви.

5. Като същ. „кисело“ — храна, която има кисел вкус.

Не трябва да ям кисело.

6. (разговорно) Като същ. „кисело“ — туршия, приготвена по специален начин.

Направих едно каче кисело.

кыселъ старобългарски „младо, кисело вино“ ки́сел

старобълг. кыселъ „младо, кисело вино“ < слав. *kyselъ < *kysati: латв. kūsāt „бълбукам“, санскр. kváthant- „бълбукащ“, гот. hʷaʮo „пяна“, лат. cāseus „сирене“

Кисело мляко

Подквасено мляко.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кисел кисела кисело кисели
членувана киселия киселата киселото киселите
с пълен член киселият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ки-сел
  • форми ки́села, ки́село, мн. ки́сели
Източници

2.

кисе́л

Крем от нишесте и плодов сок или пюре.

кисе́ль руски кисе́л

  • съществително име, мъжки род
  • форми само ед.
Източници