-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ки́сел -
1. Който има вкус на лимон.
Кисел плод.
Кисела супа.
-
2. Който е придобил такъв вкус вследствие на консервиране или ферментация.
Кисело зеле.
Кисели чушки.
Кисело вино.
-
3. (преносно, разговорно) Който е в лошо настроение или изразява лошо настроение, раздразнение.
Сутрин е много кисел, защото не си доспива.
Защо ми правиш такива кисели физиономии?
-
4. (специално) В химията — който е от киселина или в който се съдържат киселини или техни соли.
Кисел натриев карбонат.
Кисели почви.
-
5. Като същ. „кисело“ — храна, която има кисел вкус.
Не трябва да ям кисело.
-
6. (разговорно) Като същ. „кисело“ — туршия, приготвена по специален начин.
Направих едно каче кисело.
кыселъ старобългарски „младо, кисело вино“ ки́сел
старобълг. кыселъ „младо, кисело вино“ < слав. *kyselъ < *kysati: латв. kūsāt „бълбукам“, санскр. kváthant- „бълбукащ“, гот. hʷaʮo „пяна“, лат. cāseus „сирене“
Подквасено мляко.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | кисел | кисела | кисело | кисели |
| членувана | киселия | киселата | киселото | киселите |
| с пълен член | киселият | — | — | — |