резли́в

1. За нож или друго остро сечиво — който е наострен, та реже добре.

2. За питие — с леко кисел, щипещ езика вкус.

3. За вятър, студ — който като че ли реже кожата; остър, пронизващ.

4. За звук — пронизващ, пронизителен, рязък.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана резлив резлива резливо резливи
членувана резливия резливата резливото резливите
с пълен член резливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне рез-лив
  • форми резлива, резливо, мн. резливи
Източник