стипчи́в

Който има вкус на стипца; тръпчив.

Стипчива дюля.
стипчивост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стипчив стипчива стипчиво стипчиви
членувана стипчивия стипчивата стипчивото стипчивите
с пълен член стипчивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне стип-чив
  • форми стипчи́ва, стипчи́во, мн. стипчи́ви
Източник