люти́в

(разговорно) Лют.

Лютиво ядене.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана лютив лютива лютиво лютиви
членувана лютивия лютивата лютивото лютивите
с пълен член лютивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне лю-тив
  • форми люти́ва, люти́во, мн. люти́ви
Източник