Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Който е безстрашен, храбър, решителен.
Смел войник.
Смел борец.
2. Който съдържа или изразява безстрашие, храброст, решителност.
Смел поглед.
Смело действие.
3. Който е новаторски, оригинален.
Смели възгледи.
Смели открития.
4. (преносно) Който е прекалено открит, прям, дързък.
Смело държание.
Смела дължина на полата.
Смела прическа.
смѣлъ старобългарски смел
От старобълг. смѣлъ, свързано със смея.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | смел | смела | смело | смели |
| членувана | смелия | смелата | смелото | смелите |
| с пълен член | смелият | — | — | — |