смел

1. Който е безстрашен, храбър, решителен.

Смел войник.
Смел борец.

2. Който съдържа или изразява безстрашие, храброст, решителност.

Смел поглед.
Смело действие.

3. Който е новаторски, оригинален.

Смели възгледи.
Смели открития.

4. (преносно) Който е прекалено открит, прям, дързък.

Смело държание.
Смела дължина на полата.
Смела прическа.

смѣлъ старобългарски смел

От старобълг. смѣлъ, свързано със смея.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смел смела смело смели
членувана смелия смелата смелото смелите
с пълен член смелият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне смел
  • форми смела, смело, мн. смели
Източници