дъ́рзък

1. Който пренебрегва опасностите, подлага се на риск, проявява или изразява предизвикателна смелост.

Дързък човек.
Дръзка постъпка.

2. Който преминава отвъд ограниченията, отвъд нормите на общоприетото, на приемливото; оскърбителен, груб.

Дръзко поведение.
Дързък тон.

дръзъ старобългарски дъ́рзък

старобълг. дръзъ θρασύς „смел“ (Супр.). Първоначално слав. *dьrxъ, сродна с лит. drąsus „смел“, латв. druoss „смел“, старопрус. dyrsos „добър“, староинд. dhŗşņu- „смел“, старогр. θρασύς „смел“, гот. ga-daursian „осмелявам се“ от ИЕ *dhrs-u-. Слав. *dьrxъ се е видоизменила в слав. *dьrzъ под влияние на ирански форми като авест. dərəzra-/dərəz- „крепък, силен“ (в авест. dərəzi-raθa- „с крепка колесница“), darzišta- „най-силен“, dərəz- „закрепвам“. Иранските форми се отнасят към староинд. dŗhyate „закрепвам“, гот. tulgjan „закрепвам“, ИЕ *delg^h-

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дързък дръзка дръзко дръзки
членувана дръзкия дръзката дръзкото дръзките
с пълен член дръзкият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне дър-зък
  • форми дръ́зка, дръ́зко, мн. дръ́зки
Източници