самоотве́ржен

1. Който жертва своите интереси за общото благо.

2. Който е в резултат от жертване на своите интереси за общото благо.

Самоотвержен труд.
Самоотвержена служба.
самоотверженост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана самоотвержен самоотвержена самоотвержено самоотвержени
членувана самоотвержения самоотвержената самоотверженото самоотвержените
с пълен член самоотверженият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне са-мо-от-вер-жен
  • форми самоотвержена, самоотвержено, мн. самоотвержени
Източник