хра́бър

1. Който не се страхува, който проявява мъжество и решителност; смел, юначен, мъжествен, сърцат.

Храбра жена.

2. Който е проява на мъжество и решителност.

Храбро поведение.

храбръ старобългарски хра́бър

старобълг. храбръ. праслав. *xorbrъ < ие. *skarb- (с метатеза ks < sk) е свързана с латв. šķerbs, старосканд. skarpr „остър“. без метатеза ks < sk: щърбав

храбро — наречие
храброст — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана храбър храбра храбро храбри
членувана храбрия храбрата храброто храбрите
с пълен член храбрият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне хра-бър
  • форми хра́бра, хра́бро, мн. хра́бри
Източници