Източник
-
насто́йчив -
1. Който много настоява; упорит, твърд.
Настойчив човек.
-
2. Настоятелен, който изисква някакво действие.
Настойчива молба.
настойчивост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | настойчив | настойчива | настойчиво | настойчиви |
| членувана | настойчивия | настойчивата | настойчивото | настойчивите |
| с пълен член | настойчивият | — | — | — |