насто́йчив

1. Който много настоява; упорит, твърд.

Настойчив човек.

2. Настоятелен, който изисква някакво действие.

Настойчива молба.
настойчивост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настойчив настойчива настойчиво настойчиви
членувана настойчивия настойчивата настойчивото настойчивите
с пълен член настойчивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне нас-той-чив
  • форми насто́йчива, насто́йчиво, мн. насто́йчиви
Източник