Източник
-
настоя́телен -
1. Който изразява настояване.
-
2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен.
настоятелност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | настоятелен | настоятелна | настоятелно | настоятелни |
| членувана | настоятелния | настоятелната | настоятелното | настоятелните |
| с пълен член | настоятелният | — | — | — |