настоя́телен

1. Който изразява настояване.

2. Който трябва да стане; наложителен, неотложен.

настоятелност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настоятелен настоятелна настоятелно настоятелни
членувана настоятелния настоятелната настоятелното настоятелните
с пълен член настоятелният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне нас-то-я-те-лен
  • форми настоя́телна, настоя́телно, мн. настоя́телни
Източник