динами́чен

1. Който се основава на законите на динамиката.

2. Който е изпълнен с движение и напрежение.

Динамично време.

3. За човек — енергичен, действен, активен.

Динамичен стереотип

Комплекс от рефлекси, които обуславят действията и реакциите на човешкия организъм.

Динамично ударение

(специално) В езикознанието — ударение, при което ударената сричка се изговаря с по-голямо напрежение и с по-голяма сила на издишвания въздух от неударените.

динамичност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана динамичен динамична динамично динамични
членувана динамичния динамичната динамичното динамичните
с пълен член динамичният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ди-на-ми-чен
  • форми динами́чна, динами́чно, мн. динами́чни
Източник