натра́пчив

Натраплив,

натрапчивост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натрапчив натрапчива натрапчиво натрапчиви
членувана натрапчивия натрапчивата натрапчивото натрапчивите
с пълен член натрапчивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне нат-рап-чив
  • форми натра́пчива, натра́пчиво, мн. натра́пчиви
Източник