кре́пък

1. Който е физически здрав, як, силен.

Крепко тяло.
Крепки ръце.
Крепка прегръдка.

2. Който е духовно здрав, силен; който може да поддържа, да подкрепя.

Крепък дух.
Крепки думи.
Крепко рамо.

крѣпъ старобългарски кре́пък

ст.-бълг. крѣпъ, крѣпъкъ στερεός, ἰσχυρός, κραταιός „силен, як, могъщ“ (Син. пс., Супр., Гр. Наз.). Праслав. *krěpъ (сербохорв. крепак, словен. krepek, чеш. křepký „ловък, силен“, слвц. krepký „ловък, силен“, пол. krzepki „ловък, силен, бърз“, рус. крепкий „силен, твърд“, укр. крiпкий „силен, здрав“). Вероятно сродна със ст.-сканд. hrǽfа „търпя, понасям“, уелс. сrаff „силен“, брет. creff firmus (*krapnos), но изходната слав. форма би следвало да е *kreh1pos с първонач. значение „твърд“, което изключва връзка със ст.-инд. kṛp-, авест. kərəfš, kəhrp- „тяло, външен вид, красота“ или герм. *hrefiz „черво“ (както смята ЭССЯ: XII 135-138)

крепко — наречие Засмя се крепко.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана крепък крепка крепко крепки
членувана крепкия крепката крепкото крепките
с пълен член крепкият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне кре-пък
  • форми кре́пка, кре́пко, мн. кре́пки
Източници