безсмъ́ртен

1. Който не умира, съществува вечно.

Природата е безсмъртна.

2. (преносно) Който остава завинаги в паметта на хората; незабравим.

Безсмъртен подвиг.
безсмъртие — съществително име
безсмъртност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безсмъртен безсмъртна безсмъртно безсмъртни
членувана безсмъртния безсмъртната безсмъртното безсмъртните
с пълен член безсмъртният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-смър-тен
  • форми безсмъ́ртна, безсмъ́ртно, мн. безсмъ́ртни
Източник