Източник
-
безсмъ́ртен -
1. Който не умира, съществува вечно.
Природата е безсмъртна.
-
2. (преносно) Който остава завинаги в паметта на хората; незабравим.
Безсмъртен подвиг.
безсмъртие
— съществително име
безсмъртност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безсмъртен | безсмъртна | безсмъртно | безсмъртни |
| членувана | безсмъртния | безсмъртната | безсмъртното | безсмъртните |
| с пълен член | безсмъртният | — | — | — |