ве́чен

1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен.

Тук е вечна пролет.
Никой човек не е вечен.

2. Който не прекъсва; безсрочен.

Обещах ѝ вечна любов.

3. Който се повтаря; постоянен.

Вечни караници.
Вечният въпрос.
вечно — наречие Ще те обичам вечно.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана вечен вечна вечно вечни
членувана вечния вечната вечното вечните
с пълен член вечният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ве-чен
  • форми ве́чна, ве́чно, мн. ве́чни
Източник