Източник
-
безграни́чен -
1. Който няма видими граници; просторен, обширен, необхватен.
Безгранична равнина.
-
2. Който е във висока степен; извънредно силен, голям.
Безгранична радост.
- в неограничен брой
- без ограничение
безгранично
— наречие
Безгранично предан.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | безграничен | безгранична | безгранично | безгранични |
| членувана | безграничния | безграничната | безграничното | безграничните |
| с пълен член | безграничният | — | — | — |