безграни́чен

1. Който няма видими граници; просторен, обширен, необхватен.

Безгранична равнина.

2. Който е във висока степен; извънредно силен, голям.

Безгранична радост.
безгранично — наречие Безгранично предан.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана безграничен безгранична безгранично безгранични
членувана безграничния безграничната безграничното безграничните
с пълен член безграничният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне без-г-ра-ни-чен
  • форми безграни́чна, безграни́чно, мн. безграни́чни
Източник