извънре́ден

1. Който е извън установения, приетия ред, режим.

Извънредно заседание.
Извънредно хранене.

2. Който е изключителен, особен.

Извънреден случай.

3. Който е със специални пълномощия и функции.

Извънреден представител.

4. Който е прекомерен, в много висока степен.

Извънреден труд

Труд, който е в извънработното време, допълнителен.

Извънреден професор (доцент)

Нередовен професор (доцент).

Извънреден и пълномощен посланик

Дипломатически представител на страната си в друга страна.

извънредно — наречие Извънредно чувствителен.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извънреден извънредна извънредно извънредни
членувана извънредния извънредната извънредното извънредните
с пълен член извънредният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне из-вън-ре-ден
  • форми извънре́дна, извънре́дно, мн. извънре́дни
Източник