Източник
-
извънре́ден -
1. Който е извън установения, приетия ред, режим.
Извънредно заседание.
Извънредно хранене.
-
2. Който е изключителен, особен.
Извънреден случай.
-
3. Който е със специални пълномощия и функции.
Извънреден представител.
-
4. Който е прекомерен, в много висока степен.
Извънреден труд
Труд, който е в извънработното време, допълнителен.
Извънреден професор (доцент)
Нередовен професор (доцент).
Извънреден и пълномощен посланик
Дипломатически представител на страната си в друга страна.
извънредно
— наречие
Извънредно чувствителен.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | извънреден | извънредна | извънредно | извънредни |
| членувана | извънредния | извънредната | извънредното | извънредните |
| с пълен член | извънредният | — | — | — |