ще́дър

1. Който дава, без да се скъпи; великодушен.

Щедър дарител.
Щедър на похвали.
Щедър на ласки.

2. (преносно) За земя, място — който ражда обилно.

3. Който е даден, роден в голямо количество.

Щедър хонорар.
Щедра реколта.

штедръ старобългарски ще́дър

старобълг. штедръ (Рs. Sin., Супр.) < слав. *ščеdrъ „разделящ“ (основното значение е запазено в горнолуж. šćedrić „кълцам“). Рус. щедрый предвид -е- вм. -ё- е заета от старобългарски. Сродни думи: лтш. šķędērns „треска“, лит. skederva „треска“, староинд. skhadate „цепя“, староангл. scaterian, англ. scatter „разпръсквам“, старогр. σκεδάννυμι „разцепвам“ от ИЕ *skeda-.

щедрост — съществително име
щедро. Възнаградиха ги щедро за добрите думи — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щедър щедра щедро щедри
членувана щедрия щедрата щедрото щедрите
с пълен член щедрият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ще-дър
  • форми ще́дра, ще́дро, мн. ще́дри
Източници