-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ще́дър -
1. Който дава, без да се скъпи; великодушен.
Щедър дарител.
Щедър на похвали.
Щедър на ласки.
-
2. (преносно) За земя, място — който ражда обилно.
-
3. Който е даден, роден в голямо количество.
Щедър хонорар.
Щедра реколта.
штедръ старобългарски ще́дър
старобълг. штедръ (Рs. Sin., Супр.) < слав. *ščеdrъ „разделящ“ (основното значение е запазено в горнолуж. šćedrić „кълцам“). Рус. щедрый предвид -е- вм. -ё- е заета от старобългарски. Сродни думи: лтш. šķędērns „треска“, лит. skederva „треска“, староинд. skhadate „цепя“, староангл. scaterian, англ. scatter „разпръсквам“, старогр. σκεδάννυμι „разцепвам“ от ИЕ *skeda-.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | щедър | щедра | щедро | щедри |
| членувана | щедрия | щедрата | щедрото | щедрите |
| с пълен член | щедрият | — | — | — |