-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
бога́т -
1. Който има в голямо количество материални блага — пари, имот, ценности; заможен, имотен, състоятелен.
Богат човек.
-
2. Обилен, изобилен; в голямо количество.
Богата трапеза.
Богата библиотека.
-
3. (преносно) Който има много ценни качества.
Богата душа.
Богат език.
богатъ старобългарски бога́т
ст.-бълг. богатъ πλούσιος „богат“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.), оубогъ πτωχός „беден“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *bogatъ е производна на *bogъ „богатство“, виж бог. От сведението на Кевкамен (ХІ в.) οἱ Βούλγαροι τὁν πλούσιον βογάτον λέγουσιν ὅπερ ὁηλοῖ θεοειδῆ става ясно, че в Средните векове връзката между богат и бог все още се е осъзнавала от населението.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | богат | богата | богато | богати |
| членувана | богатия | богатата | богатото | богатите |
| с пълен член | богатият | — | — | — |