ту́чен

1. За земя — плодороден.

Тучни поля.

2. За растителност — който е изпълнен със сокове; буен, свеж.

Тучни ниви.

тоучьнъ старобългарски „дебел“ ту́чен

старобълг. тоучьнъ „дебел“ (Син. тр.), производна от слав. *tukъ „сланина, мазнина“. Сродна с лит. taukinas „дебел“, taukas „парче сланина“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тучен тучна тучно тучни
членувана тучния тучната тучното тучните
с пълен член тучният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ту-чен
  • форми ту́чна, ту́чно, мн. ту́чни
Източници