Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. За земя — плодороден.
Тучни поля.
2. За растителност — който е изпълнен със сокове; буен, свеж.
Тучни ниви.
тоучьнъ старобългарски „дебел“ ту́чен
старобълг. тоучьнъ „дебел“ (Син. тр.), производна от слав. *tukъ „сланина, мазнина“. Сродна с лит. taukinas „дебел“, taukas „парче сланина“.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | тучен | тучна | тучно | тучни |
| членувана | тучния | тучната | тучното | тучните |
| с пълен член | тучният | — | — | — |