Източник
-
състоя́телен -
1. Който има богатство; заможен, богат.
Състоятелен господин.
-
2. Доказан, обоснован.
Състоятелни обвинения.
състоятелност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | състоятелен | състоятелна | състоятелно | състоятелни |
| членувана | състоятелния | състоятелната | състоятелното | състоятелните |
| с пълен член | състоятелният | — | — | — |