състоя́телен

1. Който има богатство; заможен, богат.

Състоятелен господин.

2. Доказан, обоснован.

Състоятелни обвинения.
състоятелност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана състоятелен състоятелна състоятелно състоятелни
членувана състоятелния състоятелната състоятелното състоятелните
с пълен член състоятелният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне със-то-я-те-лен
  • форми състоя́телна, състоя́телно, мн. състоя́телни
Източник