зако́нен

1. Който е според закона; законосъобразен.

Законни основания.

2. Който е официален, според законите.

Законна жена.
Законна власт.

3. Който е естествен, обоснован, логически.

Законни последици.
Законен извод.
Законна гордост.
законно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана законен законна законно законни
членувана законния законната законното законните
с пълен член законният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне за-ко-нен
  • форми зако́нна, зако́нно, мн. зако́нни
Източник