Източник
-
легити́мен -
1. Който е законен, узаконен.
Легитимна власт.
Легитимни средства.
-
2. Който е избран по съответния законен начин, с мнозинство от гласове.
Легитимен председател на партия.
Легитимна комисия.
- законен
- справедлив
- законосъобразен
- юридически
- прав
- установен от закона
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | легитимен | легитимна | легитимно | легитимни |
| членувана | легитимния | легитимната | легитимното | легитимните |
| с пълен член | легитимният | — | — | — |