пъ́лен

1. На който е заета цялата вместимост или пределно допустимото.

Пълна тенджера с вода.
Пълна къща.

2. (преносно) Който е изцяло обхванат от нещо, наситен с нещо.

Очите и са пълни с радост.

3. Цял, завършен, ненакърнен.

Пълен кръг.
В пълен състав.

4. Който обхваща всичко от дадена област; изчерпателен.

Пълна библиография.

5. Неограничен.

Пълна свобода.

6. Достигнал предел; най-висш.

Пълна победа.
Пълна тишина.
В пълен ход.

7. За човек и части от тялото му — дебел, който има наднормено тегло, но без да е груб.

Пълни крака.

8. За оръжие — зареден, с неизгърмян патрон.

Пълна пушка.

пльнъ старобългарски пъ́лен

старобълг. пльнъ = лит. pilnas, староинд. pūrṇás, староирл. lán „пълен“, старо причастие от ИЕ глагол *pl- „пълня“ (> англ. fill)

С/под пълна пара

(разговорно) С всички сили.

В пълния смисъл на думата

В истинския, неизопачения смисъл на думата.

Пълен пансион

Пансион с храна за цял ден.

Пълен член

(специално) В граматиката — формите -ът и -ят на членуваните имена от мъжки род.

Пълна луна

Луната, когато е осветена цялата и се вижда като пълен кръг.

С пълни шепи

Изобилно, богато.

С пълно гърло

Извънредно силно, високо (викам, пея, говоря).

пълнота — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пълен пълна пълно пълни
членувана пълния пълната пълното пълните
с пълен член пълният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне пъ-лен
  • форми пълна, пълно, мн. пълни
Източници