-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
пъ́лен -
1. На който е заета цялата вместимост или пределно допустимото.
Пълна тенджера с вода.
Пълна къща.
-
2. (преносно) Който е изцяло обхванат от нещо, наситен с нещо.
Очите и са пълни с радост.
-
3. Цял, завършен, ненакърнен.
Пълен кръг.
В пълен състав.
-
4. Който обхваща всичко от дадена област; изчерпателен.
Пълна библиография.
-
5. Неограничен.
Пълна свобода.
-
6. Достигнал предел; най-висш.
Пълна победа.
Пълна тишина.
В пълен ход.
-
7. За човек и части от тялото му — дебел, който има наднормено тегло, но без да е груб.
Пълни крака.
-
8. За оръжие — зареден, с неизгърмян патрон.
Пълна пушка.
пльнъ старобългарски пъ́лен
старобълг. пльнъ = лит. pilnas, староинд. pūrṇás, староирл. lán „пълен“, старо причастие от ИЕ глагол *pl- „пълня“ (> англ. fill)
- в пълен състав
- общ
(разговорно) С всички сили.
В истинския, неизопачения смисъл на думата.
Пансион с храна за цял ден.
(специално) В граматиката — формите -ът и -ят на членуваните имена от мъжки род.
Луната, когато е осветена цялата и се вижда като пълен кръг.
Изобилно, богато.
Извънредно силно, високо (викам, пея, говоря).
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | пълен | пълна | пълно | пълни |
| членувана | пълния | пълната | пълното | пълните |
| с пълен член | пълният | — | — | — |