дебе́л

1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното.

Дебела плитка.
Дебела тояга.
Дебел пуловер.

2. Чиито размери надвишават средните.

С дебели букви.
Дебели вежди.

3. Който е наслоен в голямо количество.

Дебел пласт грим.
Падна дебел сняг.

4. Който има тлъстини повече от нормалното.

Дебела жена.

5. Който има определена дебелина.

Стената е дебела 15 сантиметра.

6. (преносно) За думи, изрази и други — обиден, неприличен, груб.

Дебела шега.
Дебела лъжа.
Дебела глава

Упорит, непреклонен човек.

Дебела глава

Човек, който трудно възприема и разбира.

Дебела сянка

Място за почивка — лесна и добре платена работа без отговорности.

Дебели ми са очите

Много съм нахален, нямам чувство за срам.

Дебелия край

Строги мерки или отношение.

С дебела кожа

Нахален, безочлив, безсрамен.

Дебел глас

Плътен, нисък глас.

Работата става дебела

Ситуацията е затруднена, конфликтна; критично положение.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дебел дебела дебело дебели
членувана дебелия дебелата дебелото дебелите
с пълен член дебелият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне де-бел
  • форми дебе́ла, дебе́ло, мн. дебе́ли
Източник