свъ́ршен

1. Който е стигнал края си.

Добре свършена работа.

2. (специално) В граматиката — който изразява ограниченост, пределност в протичането на действието.

Свършен вид.
Минало свършено време.
Свършен факт

Нещо, което е станало и не може да се промени.

Свършено!

(разговорно) Край, толкова, това е.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана свършен свършена свършено свършени
членувана свършения свършената свършеното свършените
с пълен член свършеният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне свър-шен
  • форми свършена, свършено, мн. свършени
Източник