Източник
-
свъ́ршен -
1. Който е стигнал края си.
Добре свършена работа.
-
2. (специално) В граматиката — който изразява ограниченост, пределност в протичането на действието.
Свършен вид.
Минало свършено време.
Свършен факт
Нещо, което е станало и не може да се промени.
Свършено!
(разговорно) Край, толкова, това е.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | свършен | свършена | свършено | свършени |
| членувана | свършения | свършената | свършеното | свършените |
| с пълен член | свършеният | — | — | — |