прекратя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прекратя прекратим
второ лице прекратиш прекратите
трето лице прекрати прекратят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прекратих прекратихме
второ лице прекрати прекратихте
трето лице прекрати прекратиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прекратях прекратяхме
второ лице прекратеше прекратяхте
трето лице прекратеше прекратяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прекрати прекратете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прекратил прекратила прекратило прекратили
членувана прекратилия прекратилата прекратилото прекратилите
с пълен член прекратилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прекратял прекратяла прекратяло прекратели
членувана прекратялия прекратялата прекратялото прекрателите
с пълен член прекратялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прекратен прекратена прекратено прекратени
членувана прекратения прекратената прекратеното прекратените
с пълен член прекратеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне прек-ра-тя
  • форми прекратиш, мин. св. прекратих, мин. прич. прекратил, св.
Източник