фали́рам

1. Изпадам във фалит.

Индустриалците могат и да фалират.

2. (преносно) Претърпявам пълен неуспех в нещо; пропадам.

3. (преносно, жаргонно) За дрехи, обувки и други подобни — не съм годен повече за носене.

Любимата ми пола фалира.
фалиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице фалирам фалираме
второ лице фалираш фалирате
трето лице фалира фалират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице фалирах фалирахме
второ лице фалира фалирахте
трето лице фалира фалираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице фалирах фалирахме
второ лице фалираше фалирахте
трето лице фалираше фалираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
фалирай фалирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана фалирал фалирала фалирало фалирали
членувана фалиралия фалиралата фалиралото фалиралите
с пълен член фалиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана фалирал фалирала фалирало фалирали
членувана фалиралия фалиралата фалиралото фалиралите
с пълен член фалиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана фалиран фалирана фалирано фалирани
членувана фалирания фалираната фалираното фалираните
с пълен член фалираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана фалиращ фалираща фалиращо фалиращи
членувана фалиращия фалиращата фалиращото фалиращите
с пълен член фалиращият — — —
Деепричастие
фалирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне фа-ли-рам
  • форми фали́раш, несв. и св.
Източник