припа́дам

1. За мъгла, мрак — спускам се.

Припада мрак.

2. Губя съзнание.

Припадам често.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице припадам припадаме
второ лице припадаш припадате
трето лице припада припадат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице припадах припадахме
второ лице припада припадахте
трето лице припада припадаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице припадах припадахме
второ лице припадаше припадахте
трето лице припадаше припадаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
припадай припадайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана припадал припадала припадало припадали
членувана припадалия припадалата припадалото припадалите
с пълен член припадалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана припадал припадала припадало припадали
членувана припадалия припадалата припадалото припадалите
с пълен член припадалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана припадащ припадаща припадащо припадащи
членувана припадащия припадащата припадащото припадащите
с пълен член припадащият — — —
Деепричастие
припадайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-па-дам
  • форми припадаш, несв. и припадна, св.
Източник