-
общ -
1. Който принадлежи на повече хора.
Двете семейства имат общо жилище.
-
2. В който участват мнозина; колективен.
Място за общо ползване.
-
3. Който има отношение към целия свят.
Обща история.
-
4. Който е характерен, среща се често.
Общо явление.
-
5. (преносно) Незадълбочен, повърхностен, без подробности.
Общо изказване.
-
6. Който се отнася до основите на нещо.
Разгледани бяха някои общи въпроси в химията.
- пълен
- в пълен състав
- широко разпространен
- преобладаващ
Намирам се във връзка или отношение с някого или нещо.
Стигам до разбирателство с някого.
Накратко, без подробности.
Без отстъпки или привилегии.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | общ | обща | общо | общи |
| членувана | общия | общата | общото | общите |
| с пълен член | общият | — | — | — |