общ

1. Който принадлежи на повече хора.

Двете семейства имат общо жилище.

2. В който участват мнозина; колективен.

Място за общо ползване.

3. Който има отношение към целия свят.

Обща история.

4. Който е характерен, среща се често.

Общо явление.

5. (преносно) Незадълбочен, повърхностен, без подробности.

Общо изказване.

6. Който се отнася до основите на нещо.

Разгледани бяха някои общи въпроси в химията.
Имам нещо общо

Намирам се във връзка или отношение с някого или нещо.

Намирам общ език

Стигам до разбирателство с някого.

В общи линии

Накратко, без подробности.

На общо основание

Без отстъпки или привилегии.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана общ обща общо общи
членувана общия общата общото общите
с пълен член общият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне общ
  • форми о́бща, о́бщо, мн. о́бщи
Източник