съвме́стен

Който се извършва заедно с други; общ.

Съвместна работа.
Съвместен живот.
съвместно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвместен съвместна съвместно съвместни
членувана съвместния съвместната съвместното съвместните
с пълен член съвместният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне съв-мес-тен
  • форми съвме́стна, съвме́стно, мн. съвме́стни
Източник