дру́жен

1. Който се характеризира с единодушие и взаимно съгласие; задружен, единен.

Дружен клас.
Дружна компания.

2. Който се извършва, протича едновременно, съвместно; колективен.

Дружен смях.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дружен дружна дружно дружни
членувана дружния дружната дружното дружните
с пълен член дружният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне дру-жен
  • форми дру́жна, дру́жно, мн. дру́жни
Източник